Повечето от нас бързо ще се съгласят, че съществуват универсални начини за поздрав, каквито са например, ръкостискането, прегръдката и целувката по бузата. Дори имаме обявен международен ден на приветствията, който се отбелязва на 21 ноември. Трябва да се има предвид, обаче, и много да се внимава с културните различия, които могат да съществуват между нас и хората, с които общуваме. Докато испанците и латиноамериканците безпроблемно раздават целувки на хора, с които се срещат за първи път, като цяло, хората в Източния свят са доста по-консервативни и сдържани. Важно и полезно е да знаем как да поздравявме приятелите си чужденци, за да не създадем в тях погрешно впечатление и за да разберем културата и нравите им по-добре. Още повече, че наскоро самият американски президент, Барак Обама, се обърка при поздрава си с японския император Акихито, опитвайки се едновременно да направи поклон по-дълбок от общоприетото и да му стисне ръката. За да избегнем подобни грешки, нека заедно разгледаме някои от най-екзотичните и често разменяни поздрави, използвани от няколко различни култури по света.

  Ще започнем с „Намасте“, чийто по-официална форма е „Намаскар“. В индийската и непалската културна традиция, „Намасте“ е поздрав, носещ различно значение и отправян със сключени до гърдите длани (като при молитва) и с изправена глава. Ако искат да изразят дълбоко уважение към някого, индийците съпровождат поздрава си с лек поклон. В превод на български, „нама“ означава „поклон“, „ас“ означава „аз“, „те“ означава „теб“. Цялата фраза „Намасте“ би могла да се преведе като „Аз приветствам Бог в теб“ или „Онова, което е свещено у мен, приветства онова, което е свещено у теб“.

  Докато според някои хора, „Намасте“ е знак на уважение, според други, той просто показва, че приемаме човека отсреща без предубеждения. Прието е да поднесете своето „Намасте“ след като Ви представят някого за първи път, в началото и края на среща и винаги, когато някой използва „Намасте“, е редно и Вие да му отвърнете по същия начин. Препоръчително е също така и практикуването на йога да започне и да завърши с размяна на „Намасте“ между учителя и учениците му. Смисълът на „Намасте“ е да открие и почете свещеното във всичко и онова, което ни свързва със собствената ни същност и с околните и ни обединява в едно с цялата Вселена.

  А сега да хвърлим един поглед и към китайските приветствия. Обикновенно, китайците се покланят с ръце, прибрани до тялото. В градовете, хората най-често се ръкуват и казват „Ни хао“ („Добре ли си?“), а в селата обичайно се поздрвяват с кимане и с лек поклон. Поклоните се използват и от тибетците и японците при поздрав. Тибетците се покланят с ръце, прибрани пред гърдите, а японците, от своя страна,  правят три поклона, като дълбочината им съответства на степента на уважение, а погледът трябва да е насочен към краката. В домът на японец пък, може да се видят така наречените „татами“-традиционни постелки, на които се коленичи по време на поклон.

  В Египет и Йемен обичайният поздрав е чрез вдигане на ръката към челото; този жест прилича на отдаване на чест. В Тайланд пък , при поздрав и за да се изрази благодарност или уважение, се прави жеста наречен „уай“, който е еквивалент на нашето кимане. При този жест, ръцете се вдигат и се съединяват, а главата се навежда, така, че ръцете да бъдат на нивото на носа.

  В арабския свят, най-често използваното приветствие е „Салам алейкум“, което значи „Мир на вас” и чийто отговор е „Алейкуму ссалам“- „И на вас мир”. В някои части от Близкия Изток тези думи могат да бъдат разменени само между мюсюлманини. Когато си тръгвате след гостуване на свои приятел арабин, не е задължително да стискате ръката на стопанина, но е прието да се каже „фи амаан“, в превод- „Да ви пази Бог”.

  Както се убедихме чрез краткия ни обзор на поздравите в няколко държави, разнообразието им съответства на разнобразието от традиции, обичаи и вярвания, характерни за различните географски ширини. Да знаем как да поздравяваме според културната традиция е не само небходимо в съвременнто ни глобално общество, но и знание, обогатяващо нашата обща култура и мироглед. А какво по-хубаво от това той да е пъстър и всеобхватен?